Как евреите станаха това, което са, и как запазиха своята уникалност през вековете до днес, е въпросът, който занимава Фройд в тази книга. В крайна сметка, това е последната му книга и същевременно най-знакова.

Издадена е през годината на смъртта му, 1939 г., година преди истинския изблик на Втората световна война, която, заедно с другите злини, натрупани в човечеството, донесе за евреите специално 'Холокоста' като наказание за именно тази различност, чиито корени Фройд търси в миналото им.

Реконструкцията на миналото на еврейския народ Фройд постига с смело съчетание на история, етнология, митология и религиозознание, докато интерпретацията на различността предприема с още по-смело приложение на психологията на индивида върху психологията на тълпата, но не на каквато и да е тълпа, както преди десет години в другото си произведение 'Психологията на тълпите и анализ на Аз-а', а на конкретен народ, с всички усложнения, които може да има такава интерпретация, когато този народ е еврейският.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]