Диалог относно политическите понятия. Определение на същността на политика. Връзката между политиката и философа. Примерът на тъкачното изкуство. Митът за космическите периоди. Споменаване на неправилните държави.
Платон е роден през 427 г. пр.н.е., от видна атинска фамилия. Получил е отлично образование и е запознат с гръцките философски течения. Но това, което решително е оформило неговото морално и духовно съществуване, е Сократ, с живота, философията и смъртта си. Великият философ е бил причината младият Платон да се насочи към философията, а сократовата концепция е станала основа за създаването на по-късната платоническа теория за Идеите.
Платон дълбоко интерпретира Сократ като човек и учител и много от произведенията му отразяват неговата личност. Той е пътувал в Египет, Кирена и Велика Гърция, където е опитал, без успех, да приложи своите политически принципи в организацията на гръцките градове в Сицилия.
През 387 г. пр.н.е. основава в Атина Академията, известен център на философията и музи, която съществува почти десет века, до времето на Юстиниан. Платон се посветил на преподаването и писането до смъртта си (348 г. пр.н.е). Всички негови произведения, които са запазени, са класифицирани от Тразилус в девет тетралогии. Почти всичките принадлежат към жанра на диалога, с който Платон се утвърдил не само като велик философ, но и като истински поет.
Учението му произтича от догмите на гръцката мисъл, орфизма, пифагорейската и ионската философия и разбира се сократовото слово, и накрая се оформя, като лична творба на Платон, в колосална философска система. Неговата философия - етически, онтологични, политически - е основа на световния идеализъм и вероятно е повлияла повече от всяка друга на мисленето на всички времена.
[Извлечение от текста на представяне на издател или издание]
