Високо на стената е закачена икона. Отдолу, на колене, една майка с кръстосани ръце и неподвижно гледа иконата и шепне.

В същия момент едно момиче рецитира поемата: „Ти, чиято велика благодат Те удостои да родиш Изкупителя на света и с болки и страдания възпита божественото Си дете, за да го видиш накрая на горчивия Кръст, и раздираше сърцето си и знаеш съкровената болка и тъга, която всяка майка изпитва, когато види детето си да се бори в опасност.

Слушай и мен, която смирено коленичи пред Теб и пази и спаси моето самотно дете, което на дивите планини на Пинд е се бори за честта на Родината, за свобода и справедливост. Върни ми го жив и здрав и прославена гордост на Родината си, гордост и моя, и аз ще запаля златна свещ в Твоята благодат, голяма колкото неговия ръст, да гори непрестанно, и ще възхвалявам и прославям името Ти, докато живея...”