«...Светът започваше отново всеки ден в Тепазара, винаги под нова светлина. О, светлина! Възвание на всички герои в древната драма, пред лицето на съдбата им. Това последно убежище беше и наше, и сега го знаех. В сърцето на зимата, най-накрая открих, че съм съхранявал в себе си неощадимо лято».

За човечество, което се задушава под диктатури, кърви от войни,...