Концепциите на кантовата философия, както се развиват в "Критика на чистия разум", "Феномени" и "Номинеми" (даже и с гръцката формулировка), определят и функционалността на театралното явление в традицията на европейската мисъл, каквато беше формулирана в притчата за космотеатъра по времето на Шекспир, но и много по-рано при Византийците, отците на Църквата, в елино-римските години и в циничната философия.

Томът събира десет театрални разработки, главно непубликувани и дори частично само издадени, от последните две години на изследователските търсения и странствания на автора и имат, с изключение на първото изследване, главно исторически характер. Тези разработки са представени в определен хронологичен ред, започвайки от Византия и стигайки до следвоенните театрални развития.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]