Истинска история от ранните младежки години на една гръцка жена, която я разказва на децата си, години по-късно. Нейното разказване следва стъпките, които доведоха нея и семейството ѝ до далечна Етиопия.
Посред ужасите на Втората световна война и жестоката българска окупация в Тракия, семейството е принудено на бягство заради политическите убеждения на бащата, който е жестоко преследван. Те преминават с ужас и неволи голямата река и успяват, след многобройни препятствия, да пътуват, оставайки сплотени, пресичайки много държави през три драматични години.
Те преодоляват опасности, които заплашват живота им, и преживяват приключения, от някои от които не искат даже да си спомнят. Борят се с храброст и душа, за да изживеят утрешния ден отново на своята земя. Реката се оказа добра към тях!
Годините минават като водите на река Еврос, които продължават безспирния си поток, докато не се вливат в Беломорието, т.е. Егейско море, както го наричат нашите северни съседи отдавна. Колко бяло е обаче то... Хиляди измъчени души пресичат и преминават ежедневно тази солено-сладка граница между Запада и Изтока, за да се спасят от свои и чужди. Надявам се всички те да успяват да оцеляват и да се връщат един ден там, където се чувстват и са Родина им!
