1204 година е важна година за Византийската империя. Западните сили окупират източната част на Римската империя и византийските територии се преразпределят. Три гръцки държави, които са възникнали след разпадането й, претендират за нейното възстановяване: Империята на Трапезунт от Алексиос и Давид Комнини, Империята на Никая в Битиния от зетя на Алексиос III, Теодор Ласкарис, държавата на Епир от братовчед на император Михаил Дукас и по-късно ефемерното Кралство Солун.
До окончателната победа на Империята на Никая през 1261 година, промените, които се случват в културата на Късната Византийска империя, са катализаторни и отбелязват прехода от римската традиция към формирането на ранно гръцко национално съзнание. Тези промени се очертават чрез труда на Георги Акрополит, историк на Падането през 1204 година и събитията до превземането на Константинопол през 1261 година от Михаил VIII Палеолог.