Всяка структурирана наратива изглежда, че предшества мита, а сюжетът идва след него. Сюжетът е начинът, по който митовете се представят на наративно ниво, както що се отнася до техните реални и символични елементи, така и до основните структурни функции на тях.

Митът обикновено се разделя на последователни епизоди, които главно следват хронологичната последователност и формират определен вид каузална връзка, създавайки по този начин подлежащия фактор на разказа. Сюжетът намесва по пътя и, в най-изкусните наративи, модифицира или дори временно разрушава митологичната последователност, с ексцентрични отклонения и измъквания от наративната ос.

Ако митовете, със своите реални и символични указания, по някакъв начин ограничават съставянето на наратива, сюжетът претендира за своята собствена свобода, която се дължи на креативността на разказвача и е доказателство за неговото литературно умение.

Тази по-обща структура на примерни отношения между мит и сюжет се конкретизира в случая на Омировите епоси, където не може да се говори за лична митология, в смисъл, че авторът на едно произведение измисля своя мит. Защото, независимо от отделните разногласия на специалистите, в наши дни вече съществува съгласие относно въпроса за оформената митологична традиция, която подлежи както на Илиада, така и на Одисея.

[Извлечение от текста на задната корица на изданието]