Публий Овидий Назон (Publius Ovidius Naso, 43 пр.н.е. – 17 н.е.), известен като Овидий, беше римски епически и елегичен поет, който живя по време на управлението на Октавиан Август (63 пр.н.е. - 14 н.е.). Овидий и съвременниците му, по-възрастните Вергилий и Ораций, съставят триадата на най-големите поети на латинската литература по време на августейските времена, когато римската Музa произвеждаше предимно „класически“ произведения. През ноември на 8 г. н.е. поетът беше осъден на изгнание в Томите, малко пристанище при устието на Дунав (днешна Констанца в Румъния), където климатът беше лош и често се случваха нападения от варварски племена. Вероятно осъждането и изгнанието му се дължаха или на стремежа на Август да наложи строгата си морална политика, наказвайки развратния поет, или защото се подозираше, че Овидий е имал политическа намеса в въпроса за наследяването.