Вдъхновена от думите на г-н Харалампидис: «Пиша, като съм любопитна да видя къде ще ме отведе мита» и предвид факта, че според Соломон: «и части толкова се виждат, а части са скрити», Луиза Христодулиду, запечатва в изследването си все по-честото прибягване на поета към мита, поставяйки основни въпроси: Защо древногръцкият мит в поезията на Харалампидис? Как по какъв начин прониква и се преобразува централното ядро на митовете в поетическия текст? По-важното обаче я интересува да разгледа каква е дълбочината зад формалната рамка на мита, тъй като разговорът на Харалампидис с древногръцката литература, като «преразказване», се прехвърля на друго ниво с потапяния в размисли и преразмисли.

Авторката подчертава важния ядро на концентричните кръгове от древни митове и древни теми в поезията на Харалампидис, които възникват от дихотомичните форми: истина/лъжа, живот/смърт, любов/душа, любов/смърт, красота/разпад, младост/старост, а също и сън/съществуване. Харалампидис се движи между многобройните прочити на личността на своите герои и героини, за да улови прародната трагична същност на нещата. От една страна Елена, Клитаменестра и Пенелопа, които са били изпитвани в устойчивостта на съпружеската си вяра и носили съответни тежести, а от друга страна «страшната богиня» Афродита, която символизира «красота» в земния, но и небесния смисъл.

Митологичната манипулация спомага за преопределянето на техния характер, тъй като, чрез модерни изобретения, обратности, обърнати изображения, анахронизми и парадокси, архетипните героини се самооправдават с антимитове – за да намекне поетът за лутанията на историята и живота.

С приемането на противоположни варианти на мита, поетът изкусно поставя остро въпрос: «каква е всъщност поетичната истина?», за да стигне до заключението, че «чупливата» истина на първоначалния мит не е една, а много. Но абсолютният указател, който «означава и пътя» за потапянето на поета в мистерията на смъртта, като «мерило на живота», е Афродита – непосредствено драматично лице. Все пак, уязвимостта на «медната богиня на нашия регион» води асоциативно и до уязвимото тяло на кървящия Кипър. «Жената, бременна с метали», представлява неизчерпаема богиня, следователно можем да я разглеждаме от различни ъгли, както и самата Поезия, Велика вдъхновителка, защото и поезията е неизчерпаема и загадъчна.