Днес Санторини посещават около 2,5 милиона души всяка година. Те са привлечени от спектакуларната красота на този остров, чийто вътрешен крайбрежен пояс, със своите стръмни скали, е образуван от срутването на огромен вулкан. Въпреки че туризмът вече е основната индустрия на Санторини, векове наред островът е бил дом на различна земеделска и морска култура, която е владяла изкуството на оцеляване при най-неблагоприятни условия.

Тази изчезнала култура - и суровият пейзаж, който я поддържаше - оживяват в снимките на Робърт А. Маккейб, който пътува многократно до Санторини между 1954 и 1964 година; при първото си посещение той и брат му са единствените чуждестранни посетители на острова. Снимките на Маккейб - възпроизведени тук като цветни трихромии - запечатват каруца, която се качва по стръмния път към главната населена точка Фира; събирането на известните чери домати на Санторини; кръщенето в село; екскурзия до археологическия обект Древна Тера; и много други сцени от живота на острова. Те също така документират началото на преустройството на Санторини след разрушителното земетресение през 1956 година, усилие, което постави острова на пътя да стане туристическа дестинация, каквато е днес.

Есетата на Маргарита Пурнара, водещ гръцки журналист, допринасят за по-дълбоко разбиране на живота на Санторини тогава и сега. Пурнара се спомня обичаите и казките, които научи от баба си Зарифула Макелараки, родом от Санторини; интервюира Параскеви Номику, млад геолог от Санторини, относно вулканичните и сеизмичните сили, които са оформили острова; и посещава уникалните лозя - в момента застрашени от застрояване - които произвеждат известното вино Асиртико на Санторини.

Тази красива книга - спътник на последната книга на Маккейб за Миконос - е важно празнуване на наследството на Санторини и вълнуващ сувенир за сегашните посетители на острова.