През един мимолетен период от четиринадесет години, между две световни войни, училището за изкуство и дизайн Баухаус в Германия промени лицето на модерността. С утопични идеи за бъдещето, училището разви новаторско сливане на визуални изкуства, занаяти и технологии, което беше приложено в живопис, скулптура, дизайн, архитектура, кино, фотография, текстил, керамика, театър и инсталации. Като силно лична общност, както и публичен колектив, Баухаус първоначално е основано от Валтер Гропиус (1883–1969) и неговите членове включват Йозеф и Ани Алберс, Василий Кандински, Пол Клее, Оскар Шлемер, Гунта Стьолцл, Мариане Брант и Лудвиг Миес ван дер Рое. Между трите последователни локации в Ваймар, Десау и Берлин, училището насърчава пленителната и творческа обмяна между учители и студенти, всички разнообразни в техните артистични стилистични предпочитания, но обединени в идеализма и интереса си към "холистично" произведение на изкуството в различни практики и среди. Тази книга празнува приключенската иновация на движението Баухаус, както като пионер в развитието на модернизма, така и като пример за артистично образование, където абсолютната свобода на творческото изразяване и новаторските идеи водят до функционални и красиви творения.