Разшифроването на Линеар Б, тази загадъчна писменост, която първи извади наяве Артър Евънс при разкопките в Кносос през 1900 година, беше едно от най-големите интелектуални постижения на 20-ти век.

В продължение на около пет десетилетия, някои от най-забележителните фигури в областта на филологията и археологическата наука, и не само, се опитваха без успех да решат задачата на разкритие на тази древна мистерия, която ще отвори прозорец към изучаването на егейската праистория. Решението в крайна сметка беше дадено през 1952 година не от специалист, а от запален аматьор, английския архитект Майкъл Вентрис.

Въпреки това, в повечето разкази за това вълнуващо приключение липсва името на една великодушна главна героиня: американската филолог Алиса Кобер. Работейки тихо и с внимателност в дома си в Ню Йорк, Кобер до средата на 20-ти век беше сред водещите специалисти в световен мащаб по Линеар Б писменост.

Въпреки че днес е в голяма степен забравена — по редица причини, сред които и че историята почти винаги се пише от победителите, и че е била жена в мъжки доминирана сфера — тя е била близо до разшифроването малко преди преждевременната си смърт през 1950 година. Нейната предшествена работа беше решаваща за разясняването на мистерията на Линеар Б.

Маргалит Фокс съставя завладяващо повествование, своего рода научна история на мистерия, умело балансирано между научната документация и представянето на личната история на главните герои на това интелектуално приключение. Тя позволява дори на неспециализирания читател да проследява стъпка по стъпка пътя на този интелектуален подвиг.

Читателят се запознава с техниките на криптиране и разшифроване, давайки същевременно плът и кръв на всички тези личности, които са посветили живота си на решаването на загадката. В следствието на гръцкото издание, преводачът Х. Е. Маравелиас представя, наред с другото, приноса на най-значимия гръцки изследовател на Линеар Б, К. Д. Ктистопулос, в усилията за разшифроване и контактът, който е имал, чрез размяна на писма, с Алиса Кобер.