Резюме

Възвишението на лиричното изкуство: слово и музика се преплитат в тъмен песен за подземното приключение на човека, за смъртността. Рилке става Орфей и пее за своята Евридика, млада танцьорка, която умира от левкемия точно когато талантът ѝ се превръща в високо изкуство.

Но „Сонетите към Орфей“ са поеми на спускане в Ада, които поетът всъщност отправя към себе си. Усещал ли е общата съдба с преждевременно загубената артистка? Преживял ли е с известието за смъртта ѝ екзистенциална безизходица? Умът му помръкнал ли е, осъзнавайки в абсолютността ѝ ройските въртения на жизнените преобразования, които подкопават от самото начало „човешкото същество, погребано в земята“?

Отговорът си той ни дава в 55 сонета, които съставят единно стихотворение: там ритъмът преминава в аритмия, а нормално правилните рими и стихове се хармонизират дори с метрични капризи и отклонения.

Бележки: Двухласно издание