Вторият том на непубликувания материал от изследването на Ангелики Хадзимихали за Саракацаните е посветен на паметта на достойната ученичка и нейната сътрудничка Татяна Яннара, която напусна живота през май 2008 година.

Ангелики Хадзимихали вдъхнови Татяна за страстта към фолклорните изследвания от ранна възраст. В лицето на своята ученичка тя намери единствения човек, който наистина можеше да я разбере. И двете се справяха с изследователската си работа, имайки за ориентир опита от терена и практиката на планината.

Татяна възхищаваше Ангелики за нейното дело и я обичаше като майка. Тя продължи да работи с още по-голяма преданост, дори и след като тя си отиде. Семейството на Ангелики и Управителният съвет на Фондация Ангелики Хадзимихали винаги ще бъдем благодарни.

Без ефективното й сътрудничество, когато беше заместник-председател на Фондацията, не бихме успели да спасим "Гръцкия Дом". И когато най-накрая успяхме, след толкова години, през 2000 година, да трансформираме Учебното заведение в Фондация, с известната си страст и енергичност, тя допринесе съществени за популяризирането на работата на Ангелики, поемайки грижата и написвайки удивителен каталог за Изложбата на бродерии от музея Виктория и Албърт в Лондон, който представихме за първи път в България, в музея Бенакы.

Тя положи огромни усилия да избере деветдесетте най-красиви и характерни бродерии от хиляда на V & A, в мокрите и студени условия на мястото за съхранението им, завита с шалове и палта.

Внуците на Ангелики Хадзимихали, Алексис Хадзимихали, председател на Фондация Ангелики Хадзимихали, Никита Хадзимихали, Сократ Сефериадис.