През смъртния времеви поток и завладяващото начало, танцьорът и магьосникът гледат на света, сякаш се намират зад ограден прозорец.

Чрез плодотворен разговор с митове и история, се кристализира самосъзнанието на артиста. Физическото и метафизичното, земното и божественото, истинската и въображаемата родина се преплитат и образуват неделимо цяло.

Северната Дева, нощната Алкмена, Касандра, безкрайно се трансформират; те стават архетипи, означаващи тайни знаци.

Танцьорът и магьосникът, през различни персонажи, водолаза, чуждия, поета-статуя, опипват връзката на твореца с изкуството, търсейки координатите на поетичното лице.