Гръцката революция от 1821 беше събитие с изключително силно въздействие както в европейския контекст, така и в Америка, предизвиквайки вълна на съпричастност, която не беше изразена към никой друг народ по време на опитите му за национално освобождение.

Запознаването с културата на гръцката древност, идеите на Просвещението, както и спонтанната подкрепа към християнски народ, който се възиграваше срещу неверниците си тирани, бяха очевидни мотиви за формирането на солидарност към революционизиралите се гърци.

В същото време борбата на гърците за независимост влияеше на геополитическите баланси и се вписваше в международната дипломатическа игра на епохата. За широк спектър от прояви на подкрепа към гърците, терминът филелинизъм стана популярен.

Изследването на Гунар Херинг, което представлява кулминацията на научния принос на големия немски историк и хеленист, както и истински филелин, представлява общ преглед на филелинисткото движение в Европа и Америка.

Със синтетичен подход, характерен за цялостната му изследователска работа, Херинг, определяйки първоначално историческите контексти, предприема описанието на целите и идеологическите позиции, които съобразиха основата на филелинизма, изследва организацията и формите на неговото ръководство, анализира социалните корени на всички тези хора, които се ангажираха с филелинисткото движение и преглежда историческите, литературни и художествени произведения, свързани с филелинистката дейност.

Целта му е да подчертае многоизмерния характер на движението, оспорвайки едноизмерни тълкувания, като особено характерна е тази, която го свързва с примитивен култ към древността.