ЯЛТА, 4-11 февруари 1945 ГОДИШНИК НА ОСЕМТЕ ДЕНА, КОИТО ОФОРМИХА СЛЕДВОЕННИЯ СВЯТ
През последната зима на Втората световна война, Чърчил, Рузвелт и Сталин се срещнаха в Ялта, където след осем дни преговори, кавги и малки паузи на дружба взеха решения за финалната фаза на войната, съдбата на завладяна Германия, устава на Организацията на обединените нации и сферите на влияние в Източна Европа, Балканите и Гърция.
Изтъкнатият историк Даяна Престън, след задълбочено проучване, предава по живописен начин хрониката на тези дни, редувайки критики към външната политика с ярки описания на подмолни дейности на политици и дипломати, дори и на съветски агенти, които наблюдаваха своите гости.
Интензивните личности, пикантните детайли и многото различни перспективи съставят завладяваща презентация на конференцията, която определи следвоенния ред. Ялта крие много зад и извън самото събитие. Лицата, които участваха, тяхната предистория, балансите - външни (военни, политически, дипломатически), но и вътрешни (психологически), всичко представляваше експлозивна смес.
Като събитие, в този много сложен исторически, културен контекст, Ялтинската конференция е нещо ключово и концентрира тревоги, желания, цели, мечти, страхове и синдроми на цяло едно време. Цялото това обрамчване е майсторски представено от Престън, както на ниво документи и изследвания, така и в разказването.
От предговора на Илия Маглини: Престън е експерт по темата… Блестящо изследване на важен етап в зазоряването на Студената война. Kirkus Reviews. Изключително четимо и детайлно, разкрива всички аспекти на събитията. Wall Street Journal.
Прочети откъс
Рузвелт призна, че има някаква истина зад такива твърдения: „Как да го кажа, аз съм жонгльор и никога не оставям лявата си ръка да знае какво прави дясната... Мога да бъда напълно непредсказуем, и освен това съм напълно готов да прибегна до дезинформация и прикриване на истината, ако това означава, че войната ще бъде спечелена.“ Изтъкнатият кореспондент на New York Times във Вашингтон, Артър Крок, описва перфектно тази му двусмисленост:
Мисля, че трябва да се върнем чак до Джеферсън, за да намерим президент, който да му прилича. Бих казал, че е бил също толкова непредсказуем, колкото Джеферсън и понякога също толкова неискрен – но всъщност е бил велик човек. Имаше много прилики между него и Джеферсън, и той също вярваше в това.
