В детайлите се срещаме, в петте улици или в петте реда, в петолинието на пияната джаз музика при здрач. В непроведени ноти, в несвързани идеи, се намираме, в малките неща се влюбваме, в незначителните неща.
Плъзгащи се стълби, пукнатина в метрото, домашни чехли, пижами, буркан с туршия в хладилника, сандвич, стара любима книга, нож, оръжие, или детство, формата на гърдите ти, гласовете в главата, хохо, парад, вик, въпрос, лежаща в юношеството, една гореща тревога.
С такива материали създават своята карта, за да се срещнат Тенго и Аомаме. Но докато се съберат, времето се смесва с мястото, календарът с картата, часовникът с компаса, смесват се, полудяват, стават истинските си Аз и експлодират в две бледи и зелени луни от хартия. И не свършват, никога.
Нито шедьовърът магнум опус на Харуки Мураками свършва, не наистина. Просто, разказът снижава погледа си и се крие така, както обича да прави, крие се между великото Никога и малкото Винаги, диша, копнее, мечтае и мълчи, триумфирайки любовно, неотстъпчиво.
След това отново се изселва и излиза на улиците, гладна за живот, учудена, любовна, разказът излиза на неудобното петолиние на джаза и продължава, и продължава. И така се срещаме, и така отново се влюбваме...
16 Coins
За да спечелите Skroutz Coins, присъединете се към Skroutz Plus и приемете условията на програмата за награди.
