Характерното за хераклитианската игра на вечното дете е свободна активност, която е различна от проявите на масовата психология, постоянно повтаряща се, без имитационна, но с метафизична връзка към космическия разум.

Детето играе словото и закона на света. Със своята не-сериозност то играе нещо много сериозно. Въпреки това, от друга страна, детето играе с...