Боркман е Наполеон на финансите, с наклонност към икономиката и вродена страст към парите. Той среща госпожици Редхайм; две сестри, като по-голямата е по-богата от по-малката.

Той се влюбва в по-малката, която отвръща на чувствата му; но любовта му към златото е доминиращата му страст и така той се жени за по-голямата. В момента, в който е готов да направи голям финансов скок, е арестуван за злоупотреба. Това е краят му.

Той излиза от затвора, опустошен и всъщност мъртъв; и нямаше да има дори гроб, в който да почива, ако не беше, благодарение на благотворителността си, малката Редхайм. Съпругата му, горда жена, трябва да живее в същия дом с осъдения измамник, който я е осрамотил.

Тя седи в салона, ядейки горчивия хляб от гостоприемството на сестра си, и с омраза слуша стъпките на мъжа си, който ходи напред-назад, "като болен вълк". Тя чува ходенето не дни, а години. Единствената й надежда е, че синът й, Ерхарт, ще възстанови престижа на фамилното име.

Синът е и за бащата единствена надежда, за да се издигне отново социално и финансово. Ибсен не представя лекомислено героя си, а преминава към поетичната фаза на типа: любовта към златото – истинското златно метал – и идеализирането на златото чрез любовта.