Антигона, древната дъщеря на мита, е затворена в клетка, защото е пожелала да погребе брат си. Друга дъщеря, в настоящето, е заключена в затвора на инерцията. И двете се стремят, по свой начин, да запечатат мястото си на картата на света, карта, която постоянно се променя от борбата за надмощие. Страната страда, семейството също. Желанието, отдадеността, свободата постоянно губят терен пред разделението, корупцията, обезчовечаването. Жената, която обича, е корабокрушенец. Може ли героичният пример да служи за компас за нея в настоящето;

Творбата започва да се пише през 2011 г. в бурята на социалната и икономическа криза и завършва през 2020 г. През страниците и преминават в мигновени снимки безразборната еуфория, предшестваща кризата, бандите на неонацистите, бежанците от войните, лагерите за задържане, екологичната катастрофа.

Изглежда, че човек всеки път е воден към митичния архетип, за да може да улови неизмеримото, че е принуден „...да открие аналогия / ...за да може да каже / че ужасното, което живеем сега, не е / уникално, знаете, случвало се е отново / ...не сме без компас...“ (Ан Карсън, Антигоник, 2012).