Проблемът за свободата на волята и злото, а именно известният проблем на теодицейството, винаги е занимавал човека, философиите и религиите на народите по земята. Този проблем стана основополагающ и за ислямската религия и теология, тъй като опозицията, която тя основателно поставя между Бога и света, между човека и Бога, е голяма.

Човекът е слуга на Бога и Бог е абсолютният Господ, който управлява съдбата на човека, както желае. Поради това в Исляма много рано се развива учението за предопределението, което прераства в съдбовна вяра. Проблемът за човешката свобода е бил предмет на обсъждане в ислямизма, по модели, взети от големите дискусии на християнската теология по същата тема.

Естествено, че мусулманските теолози и интелектуалци развиват тези теми от своята перспектива и на базата на данните на тяхната вяра, но систематизират мисълта си на базата на моделите, които вземат от полето на християнската догматическа и етична диалектика.

(От въведението на автора)