Терминът "Неоплатонизъм" беше създаден през 19 век, за да означи последната фаза на древния Платонизъм, която включваше елементи от Платоновата философия, мистицизъм и религия и стана доминиращата философска тенденция до края на античността.

Вдъхновени от учението на Платон, неоплатоническите философи се намираха на кръстопътя между две епохи: древния свят, който изчезваше, и епохата на християнството, която се появяваше.

Неоплатонизмът беше мощно философско движение с религиозни представи, с тълкувателни елементи, базирани на платоновата и аристотеловата философия, но в същото време въведе нов начин на мислене, съдене и тълкуване, извън съществуващата философия.

Неоплатоническите философи често се сблъскваха с християнската мисъл, но те се доближиха повече от всякога до идеята за "Единото". Целта на философията за неоплатонистите е мистичното обединение на човешката душа с по-висшите същества, и по-специално с Единото. Точно както за Платон и Сократ, философията е начин на живот за неоплатонистите.

Серията "Въведение в неоплатонизма", която включва древния текст, съвременен гръцки превод и коментар, се състои от 7 тома. Конкретно, тя включва:

• За боговете и света, фрагменти, пълни творби - Атик, Салустий
• Мемоар за златните стихове на Питагор, За Провидението, пълни творби - Хиерокъл
• Похвала на философията, пълни творби 2 - Ямблих
• За образите, Против християните, пълни творби 1 - Порфирий
• За пещерата на нимфите в "Одисеята", До Марцела, Въведения в разумното, пълни творби 2 - Порфирий
• Ениади IV, пълни творби 4 - Плотин
• Богословски елементи, пълни творби 14 - Прокл