Херкул Поаро намръщи вежди. „Мис Лемон“, каза той. „Да, господин Поаро?“ „Това писмо има три грешки.“ Гласът му беше пълен с недоверие, защото мис Лемон, тази грозновата, но изключително способна жена, никога не допускаше грешки; никога не боледуваше, никога не се уморяваше, никога не се развълнуваше, никога не допускаше неточности. От практическа гледна точка, с други думи, тя не беше дори жена. Тя беше машина – идеалната секретарка. Знаеше всичко, можеше да преодолее всяка трудност. По някакъв начин управляваше живота на Херкул Поаро като добре настроена машина. Редът и методичността бяха ключовите думи на Херкул Поаро от много години, неговият рефрен. Благодарение на Джордж, безупречният му слуга, и на мис Лемон, безупречната му секретарка, редът и методичността управляваха живота му напълно. Сега, когато кръмпетите* излизаха не само кръгли, но и квадратни, той нямаше никаква причина за оплаквания.
Въпреки това, тази сутрин мис Лемон беше направила три грешки при диктовката на едно много просто писмо и, освен това, не беше посочила тези грешки. Небето да им се стовари! Херкул Поаро държеше виновния текст към нея. Той не беше раздразнен – просто беше изумен. Това беше едно от нещата, които не трябваше да се случват – но се случи! Мис Лемон взе писмото. Разгледа го. За първи път в живота си Поаро я видя да се зачервява; силно, неприятно, отблъскващо зачервяване, което оцвети лицето ѝ чак до корените на гъстите ѝ посивели коси.