„Формулировките за двата принципа на психическата функция“ са допълнително развитие на разграниченията, които вече бяха представени, чрез почти неврологична терминология, в Дизайна на научната психология. Концепциите за първични и вторични процеси, представени в тези текстове, придобиват своята окончателна значимост чрез въведената разграничаваща дистинкция: принципът на удоволствието и принципът на реалността. Вече в този текст реалността се превръща не само в „истински автономна сила“, но и в централен нозографски фактор. Принципът на реалността изглежда следва принципа на удоволствието хронологично, когато се отказва опитът за удовлетворение чрез илюзия. Тогава не се търси приятното, а реалното, дори и да не е приятно.
„Отричането“ е един от най-кратките и най-кондензирани текстове на Фройд. Въпреки че главно се занимава с конкретен проблем от метапсихологията, той се докосва до въпроси за психоаналитичната техника от началото до края. „Отричането“ е процес, при който субектът изразява материал (мисли, чувства), които до тогава бяха потиснати, но в същото време отказва да го признае като свое собствено. Отричането е начин за вземане предвид на потиснатото; то е вече съществена отрицателна стъпка към потискането, но не и признаване на потиснатото.