Тази книга разглежда неявното учене, една от най-актуалните и противоречиви теми в Когнитивната Психология, на международно ниво. Става въпрос за вид учене, което е свързано с различни понятия, но определението, което е в центъра на повечето дискусии, е това, което го определя като неразривно свързано с придобиването на неявно знание за сложни дразнители, което се осъществява без съзнателно усилие и осъзнатост.

Има много въпроси, съмнения и различия около конкретната област на изследване, като някои изследователи дори оспорват самото съществуване на неявното учене и качествената му диференциация от явното учене. Тази книга предлага широк преглед на тези въпроси, запълвайки значителна празнина в българската литература, докато същевременно се опитва да даде определени отговори на базата на най-съвременните теоретични и емпирични данни и предизвиква размисъл и размисъл у читателите за търсене на повече отговори-препоръки.

В главите на тази книга се опитва, първо, концептуалното определение на неявното учене и интерпретацията на връзката му със съзнанието и различни теории на съзнанието, които подкрепят основните измервания на неявното учене, които се представят веднага след това. След това се представят основните примери, разработени за експерименталното изследване на неявното учене, някои характеристики, приписвани на неявното учене и, накрая, теориите за представяне на неявното знание.

Тази книга е предназначена за широка аудитория, включваща бакалаври и магистри по Психология, както и преподаватели от педагогически факултети, психолози и по-общо когнитивни учени, които се интересуват да опознаят, било в теоретичен, било в изследователски аспект, една вълнуваща тематична област с широко приложение както в ежедневни дейности, така и в експериментални лаборатории.