Красотата на природата и самотата на човека са доминиращи теми в творчеството на Карл Давид Фридрих (1774-1840). Художникът често поставя малка човешка фигура в широко пейзаж, както в известните си картини „Монах край морето“ и „Скитник над мъгливото море“. Значението и влиянието на този велик романтичен художник дълго време бяха подценявани. Когато умира, Фридрих вече е забравен от съвременниците си и е преоткрит едва в началото на 20-ти век. Днес се счита за най-важния немски художник на своето поколение и предшественик на експресионизма. Веднъж Фридрих дава следния съвет на свой колега художник, който иска да избяга от академичните правила: „Затвори естественото си око, за да видиш първо картината си с духовното си око. След това донеси на светлина това, което си видял в тъмнината, така че да има въздействие върху другите, блестейки вътрешно отвън“. С други думи, концентрация, а не подражание, същност, а не повърхностен щрих.

Страници: 96, Година на издаване: 1118, Размери: 21x21cm