Тя е... и какво не е!

Тя е, че в светлината на моята самота,

твоето съществуване ме успокоява.

Тя е, че пръстите ти докосват

кожата ми,

и тя, свежа земя, се ражда отново в дъжда ти.

Тя е, че нашето единство става клетва.

Тя е, че съществуването оформя цялото.