Въпреки еднословния си заглавие, тази малка дисертация, завършена от Вагнер (1813-1883) през септември 1870 г. по повод стото годишнина от рождението на Бетховен, не е само за този велик композитор.

Тя е също така за Шопенхауер и метафизиката на волята, музиката, сънищата и виждането на призраци; става дума за театър, Шекспир, Гьоте и Шилер; става дума за операта, модата, общественото мнение, съвременната култура с други думи; тя е за националната култура на германците и французите, в контекста на тяхната военна конфликтираност и в контекста на предстоящата политическа интеграция на германската нация.

Тя е за изкуството в противопоставянето му на художествения стока; но дълбоко в себе си и предимно, е за самия Вагнер и философската защита на музикалната драма.

Това е най-важният теоретичен труд на Вагнер след 'Опера и драма' и обобщава философските и естетическите възгледи на голямото музикално творчество в късния период на неговата работа и живот.

Тази първа българска преводация се прави по повод стогодишнината от неговото рождение.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]