Ройдис направи девиз на живота си отклонението от утъпканата пътека, отказа от удобния компромис, поддържането на антагонизъм в отношенията си с политическите и културни власти на епохата. Писането му вървеше ръка за ръка с политиката, морала и критичната му стойка спрямо гръцкото общество.

Животът и делото му потвърдиха постоянната практика на отклонението и свидетелстват за непокорния характер на неговото мислене по духовните въпроси. Намесите му винаги бяха навременни и бойни. Ироничната му реч не се ограничи до демонстрация на остроумие, а стана средство за един мощен критичен ревизъм.

Антагонизмът очерта обществена позиция с идеологически характер, която претендираше правото да заема наклонена позиция спрямо общоприетите норми. Тази позиция отговаря на тип писател, който се представя най-добре в условия на разрив и процъфтява при вечна криза, тъй като възприема отношението на писането към света предимно в морални термини.

Димитрис Димирулис се занимаваше много години, и настоятелно, с Ройдис. Тази книга е връхната точка на една връзка, която беше изпитана и устоя.

Съдържание

Предговор. Разликата на изключението
А΄ Ройдис и аз, Постмедиевна стълбичка
Б΄ Неподходящият, Похвала за Еммануил Ройдис
Г΄ Авторът-читател
Д΄ Ройдис, Библиотеката, книгите, Коментар на епизода на „Националната библиотека“
Е΄ Постоянното очарование на Папеса Йоанна
Ж΄ Четенето на града, Ройдис и Атина
З΄ Язиковият разкол на Ройдис
И΄ Ройдисови стрели за езика и стила
Й΄ Писането на Ройдис
К΄ Може ли да го е писал Ройдис?, Захария Вълсами
Внимание към гласа ви, 1886
КΑ΄ Ройдиско събраните работи
ΚΒ΄ Мнения за Ройдис
Хронология
Библиографски приложение
Индекс на имената