Цивилизацията е взаимодействието на пулсацията на ентропийната антиномия на вродения (живия) и божествения (животворния) фактор, като палиндромна трансформация от вроденото към божественото и обратно.
Хипотезата е палиндромната връзка между антиномичните полюси на естествения и позитивния фактор, една палиндрома, която, ако спре ентропийната си функция, автоматично ще отмени и хипотетичната си динамика на креативната склонност.
В настоящото изследване разгледахме ентропичното разчленяване в последствие на диалектическото разграничаване и понятийното установяване, за да предоставим необходимото внимание на тяхната взаимна ентропийна антиномия.
В територията на „предположението“, диалектическото разграничаване се разширява в хоризонта на операторите на онтоморфно разбирана множественост с цел да обедини всичко, което като разнообразие определя богатството на съществуването.
В посочената територия, понятийното установяване се свива в ядрото на факторите на эндоморфно разбирана уникалност, за да охрани всичко, което като добавена стойност определя силата на съществуването.
Тази еволютивна и центробежна палиндрома се отнася до жизнената пулсация на онова ентропично разчленяване, което се укрепва от факта, че палиндромира, отхвърляйки едностранното успокоение в самото себе си или в другия.
Предполагането като архетипен начин и път на „промяната на покоя“ не околостраства изоставеното в самото себе си същество, удостоверявайки идентичност без двойственост.
При това условие на нещата, става по-разбираемо като процес на залагане в хоризонта на условията на промяна на+пауза, отколкото като поток на завършване в хоризонта на условията на промяна чрез+движение.
