Абстракцията разтърси западното изкуство до основи. В началото на 20-ти век тя отхвърли господството на ясните, неоспорими форми и вместо това изправи публиката пред ярки визуални поеми, лишени от конвенционални представителни образи и характеризирани с алегории на емоция и усещане. Това радикално художествено приключение установи нови художествени средства, както и наративи. Изразът се характеризира с шокиращи съпоставки на цвят, светлина и линия. 

Художниците изоставиха конвенциите на четката и статива и експериментираха с нови материали и методи на художествения жест: търговски бои и четки за боядисване на къщи, работа върху ненапрегнати и необработени платна, преместване на платното на пода и нанасяне на боя с ръце.

Това основно въведение обхваща международната ширина, концептуалната дълбочина и сеизмичното въздействие на абстрактното изкуство с подробен преглед не само на големите имена като Пикасо, Клее, Клайн, Ротко и Полък, но и на по-малко известни фигури, които направиха също толкова значителни приноси, включително Антони Тапиес, К. О. Гьоц, Ад Райнхард и Софи Тойбер-Арп.