"Пътят с фабриките" в Монтерей, Калифорния е стихотворение, едно брудно нещо, то има своята светлина, жив цвят, то е нещо много обикновено, но също и един сън заедно, носталгия. Нещо разпръснато и концентрирано, желязо, мед, ръжда и скали, пътят е пълен с дупки, навсякъде въжета, кашони с зеленчуци, фабрики за консервирани сардини, къщи, таверни и бордели, малки магазини, химически лаборатории, стари хотели. Някой каза, че на този път живеят "курви, грубияни, хазартници, незаконородени" - което означава, че там живеят хора от всякакъв вид. Но ако ги погледнеш от различна перспектива, можеше да кажеш, че там живеят "ангели, светци и мъченици" - и все пак би означавало същото нещо...
