"Дори и да не си дъб или липа, не е нужно да се изкачваш високо, може би, но сам! " + интервю с Алексис Микалик, автор на "Едмон". Това е вярата на Сирано, в сцена 8 от акт II. 

Не е изненадващо, че този гасконец, който не иска да бъде длъжен на никого, има повече врагове от приятели. Но нашият войник-поет се обръща само срещу малодушните умове и обикновените души; към другите той е героично щедър.

Той пише любовните писма, които Кристиан не може да изрази правилно и жертва любовта си към Роксана. Защо? Защото той си мисли, че е грозен с големия си нос. Голям нос? "малко е, младеже! "...