Приноса на Закинтос в Революцията от ’21 беше първостепенен, така че без него е съмнително дали борбата би била оправдана. Едно просто приближение, каквото се опитва да направи тази книга, към историческите събития, спомените на борците и официалните исторически източници, е способно да го покаже.

Но се премълчава, защото трябва да падне сянка: В грабителското поведение по време на Революцията спрямо заемите на Англия и имуществата на турците от страна на местните водачи през периода на турското робство, които надделяха и след Освобождението и съставляваха политическите фамилии и елита на обществото. В двата Граждански войни за властване и пари. В неуморното съдействие на Закинтос, с доставки, бойци, съвети, настанявания и посредничества в дворовете на силните на Европа.

В приноса на Международната масонска общност, много различна от днешната, и на Дионисий Рома, главно в ролята на неофициалното Министерство на външните работи на бунтувалите се. В факта, че Закинтос и Ионийските острови не споделяха националистическата Велика идея, която доведе до Малоазийската катастрофа, а защитават патриотизма, социалната справедливост и развитието в новата държава.

Като да не беше достатъчно, Ионийските острови и тяхната култура бяха разглеждани от постреволюционната гръцка държава като чуждо тяло, западно и като такова бяха изолирани и оставени на културен упадък. Не можеха да разберат как унищожаваха част от елинизма, от гръцкия народ с различна историческа съдба. Не успяха да се възползват от превъзходството на ионийската култура.

Представен е именен списък с биографии на закинтоските борци от 1821 година.