Аз, господин председател, бях един загубен човек, алкохолик, маргинал, каквито често и лесно наричаме някои хора. Но животът играе странни игри. Една вечер, насред пиянство, докато валеше сняг и човешка душа не минаваше по улицата, чух едно плач. Плачът на едно бебе. Знаете ли, господин председател, каква сила има такъв плач? Може да промени света. Мен промени света в мен, както казва поетът. Само че аз не влязох в психиатрията, както той, а спечелих живота, който бях изгубил.
Но има ли все пак възможности човек да възстанови това, което е загубил в живота си? Защото Фонис, героят на тази трогателна книга, не беше загубил само силата да претендира за своята роля в обществото, той беше загубил и надеждата за любов и очакването за нейното връщане. И все пак, докато всичко изглеждаше, че е свършило, едно ново съществуване възкреси всичко, което беше забравил. Или поне така си мислеше, защото зад този подарък на нощта и снега не се криеше само едно мистериозно минало, но дебнеше и едно приключенско бъдеще.
[Извадка от текста на задната корица на изданието]
