Размисълът на Ягианос фанатично се концентрира върху изучаването на пейзажа; още по-добре - в задълбочаването на неговата структура и в идентифицирането на динамиката, която носи неговото външно спокойствие. Десет години преди художникът изненада с поредица от пейзажи извън приетото и познатото. С бърз, широк щрих, с ритмични движения, които пишат и пренаписват разместванията на земята или вечния пулс на морето, той предаваше едно лично пространство, изпълнено с напрежение и чувствителност. Това беше неговото собствено внасяне в древната тема на пейзажа, с обаче радикално преобразена визия, която наистина водеше до живопис, изпълнена с любов.

В тези картини обикновено работи един център, едно "събитие", което избухва и заема изобилно пространството. За да достигне до този резултат, Апостолос Ягианос ще присвои много езици. Остър наблюдател на импресионизма, който обаче вижда нещата отстрани, страстта на експресионизма, който ги разглежда от вътре, инстинкта на сюрреализма и накрая принципите на абстрактната пейзажна живопис.

И наистина е странно как един творец, по-скоро емоционален отколкото интелектуален, успя да интегрира толкова разнороден, исторически материал в личния си диалект. Още повече, че пейзажната живопис на Ягианос не носи конкретни географски характеристики, а се отнася както за пейзажите на света, така и за изображенията, които спят в подсъзнанието на художника и които доказват чувствителната връзка, която го свързва по-широко с пространството. Става въпрос всъщност за изображение на едно място, по-скоро излъчване на функциите на въображението, отколкото на реалното. Формите или абстрактните произвеждания ясно подчертават личния характер на творбите.