През 1981 г., много преди да започне да пише изследването „За писането“, Стивън Кинг решава да анализира понятието за ужас. „Макабреният танц“ не е нищо друго освен анатомия на ужаса, структурирана в десет глави с добра доза хумор и с примери, взети от литературата и киното; от „Франкенщайн“ и „Дракула“ до „Изгонването“, „Зоната на здрача“ и „Бебето на Розмари“. Според Кинг романите, филмите, радиопредаванията – дори комиксите – които имат за тема ужаса, винаги се движат на два нива. На върха е нивото на ужас, което може да бъде постигнато с по-малко или повече художествено майсторство. Но на друго, по-дълбоко ниво, произведението на ужаса всъщност е танц – ритмично търсене. Произведението на ужаса не се интересува от култивирания „интериор“ на живота ни. Такова произведение танцува из стаите, които сме обзавели една по една, като всяка от тях изразява – дано! – социално приемливия и приятно отворен характер на нашата същност. Стивън Кинг е един от най-значимите писатели на нашето време. Той е написал над 50 романа, 200 разказа и есета, с продажби над 350 000 000 екземпляра. В неговите произведения, много от които са станали филми или сериали, се включват „Салемс Лот“, „То“, „Вратата“, епосът за Черната кула, „Сиянието“, „Зелената миля“, „Мизери“, „Сърца в Атлантида“, „Институтът“, „Чужденец“ (Outsider), „Възвишение“, „Сладки сънливци“ (което е написал заедно със сина си, Оуен Кинг). Той е удостоен с наградите „Брам Стокър“ и „Локус“, от Британската, Американската и Международната асоциация на писателите на ужас, с Медал за изключителен принос към американската литература и Националното медал на изкуствата на САЩ, а през 2016 г. е удостоен от Конгресната библиотека за своя принос и през 2018 г. получава великата литературна награда на PEN.