Парадайс са хората. С условието, че приемаме разпадането и човешките недостатъци. С условието, че се отказваме от илюзията за Парадайс, който се предоставя, който не изисква усилие, който няма лична отговорност.

Защото тогава Парадайс е крехък и другите рискуват да станат Ада. Няма индивидуален Парадайс. Желанието за среща, силният момент на конфронтация с истината на другия. Страстта да се създаде уникалното между нас място на среща.

Тези, които ще се разкрият в любовта: както тъмните, така и светлите парчета. Уникалното чувство за завършеност, когато успеем да разберем един друг, да преживеем емпатия, да споделим преживявания, да вдъхновим и да приемем вдъхновението… И всичко да започва отначало, отново и отново!

Ценният час на несъгласие, тогава, когато Парадайс се укрепва, тъй като се изпитват издръжливостите и се изисква разширяване на хоризонта на виждане на живота. Парадайс са хората и междуличностните отношения.