Шестдесет и едно стихотворение и прозови творби – на нечетно число, както някой купува рози, жълти за предпочитане. Пет раздела с размити граници, тъй като някои стихотворения са напуснали собственото си място и са се промъкнали другаде.

Мото-обхват всеки път е стих на някой друг поет, който в определен момент, след завършването на книгата, заема своето място под заглавието на всеки раздел, разговаряйки с нейните стихотворения. Ще си спомним различни лица, които по един или друг начин (не) са преминали през живота ни.

Някои ги обичахме, други мислехме, че сме ги обичали, трети смятахме, че не сме ги обичали. Във всеки случай, може би всички все още ни харесват, дори и самите нас.

На фона е мизерията на самотата, желанието да насочим погледа си към нещо светло, което непрекъснато среща препятствия. Водач е нуждата от компания и приятелство, но и отвращението към болезнените измерения, които понякога може да приеме удовлетворението на тази нужда, поставяйки в крайна сметка прегради между нас и онези, на които се доверяваме.