Текстът е основан на бележки с молив, които съм водил през последните години от десетилетието на меморандумите и първите години на изолация заради пандемията. Нарязани страници от стари тетрадки, безполезни вече картички, остарели блокноти с пет-десет думи от ежедневни непознати преживявания, но и болезнени спомени от миналото, които внезапно се будеха.

Вечерта на юни 2021 събрахме се една компания от любими приятели. Беше в един двор, залят от бръшлян, от време на време валеше дъжд, беше красиво. Бяхме художникът Киракос Кадзуракис, актрисата Катя Йеру, (и) поетесата Надя Валавани, писателката Йоанна Каристяни, психиатърът Катя Хараламбаки, режисьорът Пантелис Вулгарис и аз.

Осмелих се. Прочетох им няколко откъса. Те настойчиво ме насърчаваха да го публикувам. Вероятно това се дължеше на тяхното приятелство, на учтивостта и на факта, че всички бяхме изпили достатъчно румънско, червено хамриотско вино, а не на качеството на писането. Обаче търсех повод, за да преодолея колебанията си относно издаването му, и те ми го дариха.

АЛЕКСАНДРОС АЛАВАНОС