В това изследване, чрез полифонична и многослойна етнография, авторът улавя проявления на семейната реалност на гръцки осиновители, които са се стремили да осигурят детето си, преминавайки и пресичайки различните линии на раса, цвят, клас и националност.

Основната цел на книгата е да изследва как търговията с деца през национални граници създава "нови топографии на родственията", формира нови пространства и нови начини за изграждане и осмисляне на родителството и семейството.

Оспорвайки установената важност на биологията, която е основополагаща за западните общества, по отношение на основаването на родствени отношения, родителите, които избират да осиновят детето си от Етиопия или Уганда, развиват стратегически действия, които им позволяват да договарят фин процес на баланс между биологичните и социалните компоненти на родственията и по-важното защитават правото на детето да запазва и управлява многобройните си идентичности.

Чрез динамичното свързване на етнографското изследване с антропологичния анализ както на гръцките законодателни текстове, така и на международните нормативни конвенции за правата на детето и международното осиновяване, книгата показва, че ако националното законодателство за осиновяване може да бъде анализирано като "микрофизика" на властовото управление от страна на държавата по отношение на частните аспекти от живота на нейните граждани, същевременно международните конвенции могат да се разглеждат като водещ пример на управление на глобално ниво.

Както става очевидно, и двата уровня на властов контрол, национален и международен, се преплитат и с идеологически инструмент за защита на "интереса на детето" целят хегемониално налагане на западната рационалност и западните морални ценности по отношение на детето, родителската идентичност и семейната организация.