Личната хроника на двадесетгодишна борба срещу патологията на гръцката държава. Може ли една страна да се надява на изход от задънената улица на упадъка, когато:

- между другото, членове на най-висшия финансов съд и техните съпруги, директор на политическа партия в парламента и съпругата му, министър и директор на политическия си офис, както и син на министър, действат като злоупотребяващи с държавни средства?

- Сметната палата, най-висшият финансов съд, упорито отказва да разгледа фактическите обстоятелства и доказателствата с тривиални предлози, като действа като защитник на разпилителите на държавни средства?

- същият съд упорито отказва да върне на държавата предизвикателно незаконни обезщетения и "нуждае" се от цели осемнадесет години (2003-2021), за да представи един непълен, пристрастен, умишлено необоснован и с детински грешки одит?

- поредни президенти на същия съд безразлично игнорират неоспорими доказателства за незаконни обезщетения, които получават дори членове или съпруги на членове на този съд?

- един обикновен държавен служител принуждава през години най-висшия финансов съд към съществени анулирования или последователни корекции на отчети от контрол, така показвайки пълната си ненадеждност?

- съдебен съвет на апелативния съд предизвикателно игнорира напълно обосновано прокурорско предложение за обвинение на лица за безброй престъпления срещу държавата и издава оправдателен акт без най-малкия контрол на доказателствения материал на делото, с единствен критерий напълно неопределеното и необосновано позоваване на добрата воля?

- поредни ръководства на Министерството на финансите в най-добрия случай бездействат или, в най-лошия случай, подкопават усилията за възстановяване на незаконни обезщетения и за контрол върху отговорните за тях?

Може ли всичко това да функционира независимо и не взаимозависимо? Това са някои от въпросите, които възникват от четенето на тази хроника и неопровержимите доказателства, които я придружават.

Читателят може да достигне до сигурни отговори и да осъзнае обхвата на явленията, които бележат гръцката държава от създаването ѝ до днес. Нищо не е случайно и, въпреки наскоро преживяното болезнено фалит, историята на страната изглежда, че се повтаря. Къде отива Гърция? Къде отиваме всички заедно?