Някое сивкаво следобедно време през септември се приближи до мен, там където наблюдавах цветята в двора, погали ме по главата и ми каза: „Цветята растат с песните на птиците“. Бях, не бях на осем години. След това влезе вътре, включи радиото и затвори вратата. Така правеше. Пускаше една фраза и после изчезваше... Влизаше в облака си и пътуваше...

„Не ни...