Включва: Настолна игра, Моята книга, CD - Линк, Камбанка, Зар.

Тембелиг не беше обикновен джудже... Той, разбира се, носеше същите дрехи като другите джуджета, ушите му бяха също толкова големи и остри, а гласът му също толкова странен и писклив, както на всички джуджета. Но всички джуджетата на Дядо Коледа ли са еднакви? Разбира се, че са! Всички деца знаят това!… Всички! А Тембелиг? А! Не и Тембелиг! Тембелиг беше просто един истински проблем! И дори не се интересуваше от подаръците на децата…

„Какво толкова!“ мислеше той. „Дали беше храна... Да! Но за подарък? Много шумотевица!“ Това вярваше мързеливият Тембелиг и всеки път, когато Дядо Коледа отиваше да почива, той намираше повода за какво? За още малко храна и мързелуване… Не е ли странно, че всички джуджета не го наричаха с истинското му име, То́биг, а Тембелиг…

Мечтата, надеждата и спомените от детството ни... Безкрайните малки ръчички, които несигурно ще изпращат писма до Дядо Коледа... И по-големите, като мен, които в душите си все още носят такива красиви мисли и образи... По случай тези наши детски години и на детето, което всички държим дълбоко скрито в себе си, но за съжаление понякога забравяме, се роди „Тембелиг, джуджето, което все мразеше“…

И защото очите и умът на едно дете са най-подходящи, когато се съчетаят с умението на илюстрацията, това е истинско благословение. Дъщеря ми Марина, родена и тя на един красив Нова година, вдъхна живот на нашия герой Тембелиг и на другите джуджета. И чрез малката му новогодишна история идва да ни научи, че нуждата от даване и нашата любов към тези, които наистина имат нужда, е сигурен път да излезем от собствените си лични безизходици и страхове. Това е нашата надежда, която за щастие понякога, чрез някаква мечта, идва да ни напомни…