Ако започнем да анализираме случая с Дивата патица, няма да излезе нищо. Темата, какво казва човек, няма голямо значение в театъра, както и в цялото изкуство. Важно е как го казва. И може да се случи едно незначително нещо да стане вечен шедьовър, когато му вдъхне живот голяма творческа душа, както може и да останем безразлични и сънливи пред най-трагичната тема, когато ни я представят посредствености.

Особено за Дивата патица си струва да спомена следния инцидент: Режисьорът на театър, който трябваше да я постави, беше задължен, по технически причини, задължително да ограничи продължителността ѝ до два с половина часа – колкото трябваше да трае по някои правила – докато тя трае повече. Дни наред се мъчи, чете и преразглежда, докато заяви безсилие: беше невъзможно да отреже и една страница от цялото произведение, без да го увреди съществено. Всеки диалог, всяка фраза, всяка дума е необходима. Това се случва само с големите произведения, с пълноценните живи творения, от които ако се опиташ да премахнеш нещо, те ще бъдат непълни и инвалиди.