Няма бъдеще без прошка е квинтесенциално хуманно описание на изключителен живот. Десмънд Туту описва детството си и становището си по време на апартеида в Южна Африка. Той разглежда реакциите си, когато може да гласува за първи път на 62 години - и по повод изборите на Нелсън Мандела, също така споделя чувствата си като архиепископ на Кейптаун и наградата му с Нобеловата мирна награда през 1984 година. Няма бъдеще без прошка е също така неговият вълнуващ опит като ръководител на Комисията за истината и примирение на Южна Африка. Последната беше пионерски международен експеримент, който разкрива много от най-лошите зверства, извършени по време на апартеида, и възстановява достойнството на жертвите му. Туту прави важни паралели между подхода на комисионерите към ситуацията в Южна Африка и други конфликтни зони като Северна Ирландия, Близкия Изток, Руанда и Балканите.