Пролет е! Вечер. Пролетта ме задушава. Спира ми дъха. Душата ми не може повече да носи толкова красота. Като да натовариш на гърба на гъсеничка едно червено нар.

Вените ми се надуват, кръвта ми боли, семената в мен се борят да поникнат и няма почва, в която да се вкоренят. Няма достатъчно вода да се поливат. Когато трябваше да отрежа всички диви храсти, за...