След падането на Берлинската стена през последните две десетилетия, глобалният капитализъм се закоренява в своята съвременна неолиберална форма. Триумфът му е толкова пълен, че думата "капитализъм" сама по себе си излиза от употреба поради липсата на достоверни политически алтернативи. Но със започването на финансовата криза и световната рецесия през двадесет и първи век, капитализмът отново е предмет на дискусия. Статуквото вече не може да се взема за даденост.

Както Ерик Хобсбаум твърди в своето остроумно и елегантно въведение в това съвременно издание, в такива времена "Комунистическият манифест" изниква като произведение с голяма предвидливост и сила, въпреки че е написано преди сто и половина години. Той подчертава трайните прозрения на Маркс и Енгелс за капиталистическата система: нейното разрушително въздействие върху всички аспекти на човешкото съществуване; нейната податливост на големи смущения и кризи; и нейната основна слабост.